Рила

Автор: Ива Колева
Дата: 03.11.2010
Коментари: 1 Коментар »

„Рила е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Рила е планетен оазис на великите души, които служат на всички българи и на цялото човечество. В Рила са складирани знанията на вековете!”

Петър Дънов

Рила е горда, величествена и една от най-красивите планини в България! В себе си допуска само онези, които са готови да положат усилия , за да я опознаят. Магията й не може да бъде усетена чрез снимка. Всеки трябва лично да я почувства!

Рила е най-високата планина на Балканския полуостров. Най-старото тракийско име на планината, което се среща в древни писмени източници, е Доунакс, латинското – Дунакс монс, тъкувано като място с много вода. Траките използвали и друго име за планината – Роула, което впоследствие българите изменили на Рила. След завладяването на древна Тракия от римляните през 45г., Рила влиза в пределите на прокураторската провинция Тракия. Все още, на много места из планината, могат да се видят запазени останки от римски селища, пътища и крепости. Използването на богатите рудни залежи, минералните води и другите природни богатства на планината продължава и през Средновековието, с включването на Рила в пределите на Българската държава.

Най-високият връх в България и на Балканския полуостров се намира в Рила – връх Мусала. Той извисява снагата си на 2925 м  над морското равнище. В превод името „Мусала” означава „място за молитва” и съвсем точно описва чувството за мистично преклонение пред създателя на природата, обземащо всеки, дръзнал да изкачи тези височини.

Метеорологична станция в.Мусала

Метеорологична станция в.Мусала

Тук се намира и най-високата в Югоизточна Европа метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, построена в далечната 1932г.

Рила, като обект на вътрешен и международен туризъм, е все по-атрактивна дестинация. В планинските курорти Боровец, Говедарци, Сапарева баня, Паничище и др., са създадени отлични условия за пълноценна почивка и туризъм през всички годишни времена. С изградените удобни и комфортни хижи, сигурни заслони, модерни хотели, предлагащи релаксиращи и спа-процедури и за най-изтънчения вкус, ски-писти, ски влекове и други съоръжения за зимни спортове, се задоволяват всички изисквания на туристите и обещават прекрасни емоции.

Рила планина е климатична бариера в посока север-юг и флората по южните и северните й склонове се характеризира с различно зониране и видово разнообразие и богатство. В рамките на Национален парк „Рила” може да се открият над 1400 вида растения. В Централната си част Рила планина се характеризира с ясно изразен алпийски релеф. На територията й има много върхове двухилядници, както и около 200 езера.

Към Национален парк „Рила” е създаден посетителски център „Паничище”. Модерно оборудван, той предоставя богата и изключително полезна и интересна информация за Националния парк, за флората и фауната, за природните забележителности и туристическите маршрути. Към центъра има и специализирана библиотека и филмотека. Предлагат се и допълнителни услуги като резервация, настаняване, наемане на ски-учители, планински водачи. В посетителският център всеки турист може да види голям макет на планината Рила, както и много тематични изложби, показващи екосистемите, резерватите, забележителностите, флората и фауната в парка. Предлагат се и интересни беседи за богатствата на националния парк.

Седемте Рилски езера

Всяка година хиляди туристи се устремяват към Рила, привлечени от възможностите да се изкачат до достолепните върхове, откъдето ще се разкрият магически гледки. Тук всеки се наслаждава на спокойствието, царящо по заснежените поляни през лятото или се потапя в бялата приказка през зимата, пленен от ледниковите езера. Въпреки, че броят на езерата надвишава 200, седем от тях особено очароват с обаянието си всеки, докоснал се до вълшебството на Рила. Заедно, и седемте, могат да се видят най-добре от връх Хайдута /2465м/. Не би могло да се отличи кое от езерата е най-живописно и красиво. Всяко от тях си има свой чар и крие своя мистика. Магията на красотата им се предава от поколение на поколение с не една и две легенди. Готови сме на всичко да повярваме, щом застанем на брега, зареем поглед в прозрачните води и се заслушаме в песента на вятъра. И най-слабият полъх на вятъра кара езерната вода ефирно да трепти, а появата на облаци в небето я оцветява в тъмни нюанси. Тук човек се чувства като в истинско езерно царство, в един сложен циркус езерата са „разхвърляни” амфитеатрално, заобиколени от пропасти, скали и зъбери. Само по време на късото лято можем истински да се насладим на езерата, разпръснати като диаманти по свежото кадифе от светлозелена трева.

Броят на дните в годината със снежна покривка в района на Рилските езера е 250, а за Сапарева баня – 90 дни. Климатът в региона се отличава с най-малка облачност през месец август, а най-голяма – през месец май, поради интензивното нахлуване на влажни въздушни маси.

Освен многото отлични места за бивакуване с палатки , в района са изградени и две изключително комфортни хижи – Седемте езера и Рилски езера, с общ капацитет около 260 места за нощуване.

През летните месеци особен колорит край езерата внасят многобройните симпатизанти и самишленици на Бялото братство от страната и чужбина, като най-многолюдно е през периода 19-25 август – т.нар. съборни дни. При изгрев слънце, облечените в бяло последователи на Петър Дънов, изпълняват упражнения (паневритмия) и произнасят молитви. Движенията са плавни, изключително ритмични, сякаш в тях е вплетен космическия ритъм. В средата на кръга от хора застават музикантите, които със своите инструменти – цигулки, флейти и китари, изпълняват музика, композирана от Учителя Дънов. Картината е изключително спечатляваща сред великолепието на прекрасния рилски циркус.

Най-високото от седемте езера се нарича Сълзата. Разположено е на 2535 м над морското равнище, а дълбочината му е 4,5м. Подхранва се от малък извор от южната му страна. Водата на езерото е толкова прозрачна, че през нея може да се види дъното му. Около него са само планински върхове – сиво-зеленикави, сурови и величествени. Долу, в полите им, се гушат останалите езера, разпръснати като магически кръгове.

Окото – второто езеро, е най-дълбокото ледниково езеро в България – 37,5 м. Площта на водната му повърхност е 68 дка и е разположено на 2440 м височина. Цветът на водата му е тъмносин и се променя спрямо облаците. През по-голямата част от годината южните брегове на езерото са покрити с дебели снежни преспи. Когато времето се затопли, големи снежни блокове се откъсват и започват да плуват в езерото като митични кораби.

Третото езеро – Бъбрека – се намира на 2282 м височина. Това е най-голямото и е сред най-дълбоките от Рилските езера. Водната му повърхност се простира на 85 дка, а максималната му дълбочина е 28м. Водата му е изключително чиста и прозрачна – има прогледност до 18 м. През скалисто стъпало в югоизточната част на езерото, то се оттича в четвъртото по ред от групата Рилски езера.

Близнакът – четвъртото езеро, наричано още „Кривото езеро”, е най-дългото – 790 м и с най-голяма площ на повърхността на водата – 168 дка. Разположено е на 2243 м надморска височина в югозападното подножие на връх Хайдута. Това езеро се състои от 2 части, свързани посредством плитък проток, така че двете му части се възприемат като две езера – близнаци. Въпреки това, те се различават едно от друго. При вътрешния близнак понякога новият сняг заварва старите преспи.

Петото езеро – Трилистникът – се намира на север от Близнака и е на 2216 м височина. То има неправилна форма, с три малки заливчета. Дълбочината му е 6,5 м, а площта му е 2,6 ха. Има два оттока – единият е по-голям, в източната страна, който се пресича от туристическа пътека, и по-малък – в северозападната страна, даващ началото на река Джерман.

Рибното е шестото езеро. То се намира на 2184 м над морското равнище и е най-плиткото от седемте езера – едва до 2,5 м дълбочина. Езерото има почти кръгла форма с площ 35 дка. Бреговете са лесно достъпни и затова са осеяни с туристически пътеки. Езерото се подхранва от оттока, идващ от Трилистника и се оттича към последното от седемте езера – Долното.

Долното езеро е седмото по ред. То приема почти целия воден отток от горните 6 езера и се оттича в долината на река Джерман. Намира се на 2095 м надморска височина и в най-дълбоката му част са измерени 11м.

Рилски манастир

В сърцето на Рила планина е разположен най-големият манастирски комплекс в България – Рилският манастир. Той е важен духовен център не само за страната ни, но и за целия Балкански полуостров. Разположен е в северозападната част на Рила.

Основан е през 930г. от Св. Иван /Йоан/ Рилски, който създава в планината монашеска обител. Той е избрал пътя си на монах-отшелник, за да достигне духовно съвършенство и като протест срещу потъпкване на нравствените норми на изконното християнство. През Византийското робство, основаното от него монашеско братство превръща манастира в опора на българското народностно съзнание. След създаване на Второто българско царство, мощите му са пренесени в тогавашната столица Велико Търново като най-важна светиня за българския народ.

През XIV век манастирът преставлява солидно укрепен и внушителен в архитектурно отношение комплекс, състоящ се от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква. До днес се е запазила само кулата, носеща името „Хрельова кула” на името на протосеват Хрельо Драговол, който изградил манастира на сегашното му място.

Поради огромното му значение за запазване на народностния дух и сплотяване на населението, Рилската света обител е била обект на щедри дарения от българските владетели – Иван-Александър и Иван Шишман. Официалната подкрепа спомага манастира да се докаже като водещ културен и духовен център.

С падането на България под турско робство, манастирът е бил подлаган на множество грабежи и нападения. Но след всеки удар устоявал – българското население го спасявало и възстановявало. Така 5 века той съхранявал духа, културния живот и християнската вяра на българите.

Мощна патриотична изява на българския народ под османска власт е било пренасянето на мощите на Св.Иван Рилски от Велико Търново в Рилския манастир през 1469г.

От началото на XIX век започва строителното обновяване на манастира. В него работят най-добрите и опитни творци. Богатата стенописна украса и дърворезба, каменните пластики и иконите имат висока художествена стойност. В изписването на манастирската черква, параклисите и допълнителните постройки работят зографи от Боянската и Самоковската художествена школа, сред които е и Захари Зограф.

След Освобождението на България през 1878г. Рилският манастир започва своето укрепване и възраждане.

Монашеското братство в обителта е под ведомството на Светия синод на Българската православна църква. През 1961г. манастирът е обявен за Национален музей „Рилски манастир”, през 1976г. е обявен за Национален исторически резерват, а от 1983г. е включен в Списъка на световното наследство под егидата на ЮНЕСКО.

Рилският манастир е едно от най-значимите духовни и културно-просветни средища в Югоизточна Европа. В неговата богата библиотека се пазят много ценни паметници на старобългарската книжнина. Могат да се видят древни ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV – XIX век, а в музея са представени много старинни предмети като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др. Една голяма зала е посветена на сбирката от стари и изключително ценни икони, донасяни в различни времена като подаръци от всички краища на България. Богатите притежания на Рилския манастир са позволили да се оформят четиринадесет тематични музейни експозиции, включени органично в самия комплекс на обителта и в църквите, извън него. Те отразяват не само важни моменти от историята на манастира, но формират пълноценно и предствата ни за развитието на българската култура.

В Рилския манастир се намира и гробът на българския цар Борис III.

Интересът към Рилския манастир е изключително огромен като туристическа дестинация. Той е посещаван ежегодно от стотици хиляди българи и чуждестранни туристи. Ето защо, в близост до манастира, е изградена много добра база за посрещане на многобройните посетители.

Сред най-предпочитаните маршрути в Рила са Сапарева баня и курортите с международна известност – Паничище и Боровец.

Сапарева баня е град, разположен в Югозападна България, под северните склонове на Рила планина, прочут най-вече със своите минерални извори, чиято лечебна сила са познавали и използвали още от древността. Тук извира най-горещият и единствен по рода си гейзер на Балканския полуостров – 103°С. Това е уникален и забележителен природен феномен. Курортните и лечебните заведения в Сапарева баня са профилирани и специализирани за лекуване на заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната и централната нервна система, гинекологични заболявания, кожни заболявания, болести на горните дихателни пътища. 

Природните богатства, климат и местоположение на общината са предпоставка за  развитието на балнеолечение, екологичен и селски туризъм. От Сапарева баня тръгват някои от най-популярните рилски туристически маршрути Мальовица, Скакавица, Седемте рилски езера, Боровец, Паничище, Рилския манастир.

.

.

Планинският курорт „Паничище” е разположен в северозападната част на Рила, сред красиви и стари иглолистни гори, в непосредствено съседство с Национален парк „Рила”. Щедростта на природната среда и изградената база за отдих и туризъм, са го превърнали в неповторим целогодишен планински курорт. Разполага с голяма почивна база и профилакториуми, ски-влек с много добра писта и множество уютни заведения за хранене. Паничище отстои само на 10 км от балнеолечебния курорт Сапарева баня, където почиващите или спортуващите могат да се подлагат на различни балнеолечебни процедури и да ползват плувния басейн с топла минерална вода. Курортът Паничище предлага максимални възможности за тренировки по всички спортни дисциплини. Паничище е не само ски курорт, но също и спортен и развлекателен център, поради което е предпочитано място за почивка и релакс. Той е привлекателен курорт и заради удобните хижи, хотели и почивни домове.

Боровец е най-старият планински курорт в България. Той е създаден през 1896г. с построяването на лятната резиденция на цар Фердинанд. До 1942г. курортът е бил известен под името Чамкория.

Боровец бързо се развива като климатичен планински курорт. Тук са изградени отлични условия за ски спорт. Ски пистите и шанците са на изключително високо ниво. Това прави Боровец перфектния ски комплекс. Поради подходящият климат тук могат да се упражняват спортове като ски алпийски дисциплини, сноуборд, ски бягане. Климатът е умерен, зимата е мека, но падат много снеговалежи. Средната температура през януари е около 4,8°С. В Боровец ски-сезонът обикновено продължава от средата на декември до месец април, което позволява туристите да посещават курорта многократно, за да практикуват зимни спортове.

Боровец привлича туристи през цялата година заради уникалната си природа. Вековните борови гори излъчват мистично спокойствие и предразполагат към разтоварване и пълноценна почивка. В Боровец хотелите предлагат удобства на ниво, а обслужването е безупречно.

<blockquote>

Етикети: , , , ,

Посещения: 4 123

Един коментар по “Рила”

  1. plamen казва:

    След като прочетох текста за розовото масло, цялото семейство отидохме до Казанлък и разгледахме музея. Останахме приятно изненадани от видяното. А догодина едно от първите неща, които ще направим е почивка в Рила, защото успяхте да ми заострите интереса.

Вашият коментар

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.